Dec 13, 2006, 12:26 AM

Разсеяност

  Poetry
903 0 13
Непрекъснато се нося над земята,
сякаш съм лек, прозрачен хелиев балон,
все търся на небето широтата,
във непрекъснат полет, с птиците в синхрон...
Около мене хора теглят ме тревожно:
"Не се разсейвай", "Слез най-после тук при нас",
не знаят че това е невъзможно,
защото облаците станаха ми страст...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • "не знаят че това е невъзможно,
    защото облаците станаха ми страст... "

    Просто невероятно! Невероятен завършек на невероятно стихотворение!
  • колкоместен е облака ти, ими ли свободни?
  • Поздравления!
  • Сега, надявам се, е по-добре...
  • Много го мислих Веси, но ритъмът ще се промени, ще се постарая да го доусъвършенствам...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...