13.12.2006 г., 0:26 ч.

Разсеяност 

  Поезия
732 0 13
Непрекъснато се нося над земята,
сякаш съм лек, прозрачен хелиев балон,
все търся на небето широтата,
във непрекъснат полет, с птиците в синхрон...
Около мене хора теглят ме тревожно:
"Не се разсейвай", "Слез най-после тук при нас",
не знаят че това е невъзможно,
защото облаците станаха ми страст...

© Дидислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??