Разсипах тези думи непохватно...
Търкулнаха се в твоята душа
и нещо промениха. Безвъзвратно!
Оставиха завинаги следа...
А толкова старателно ги пазех,
не им оставях време да крещят,
да заразяват с болка и омраза...
Потапях ги в дълбока тишина.
Молитвените нощи ги горяха -
не можеха дори да прошептят!
Замлъкваха за дълго, щом успявах
в десницата на Бог да се смиря...
Но в миг на слабост ги разсипах...
Ето!
Търкулнаха се в твоята душа...
И безвъзвратно нещо ти отнеха -
невидимата детска чистота...
© Руми Бакърджиева Все права защищены
засищащ светлинната ми жажда,
поспрях се тук при шепот тих,
който с мъдрост радостта поражда! Благодаря!