7 янв. 2016 г., 18:30

Разсипах тези думи 

  Поэзия
734 1 12

Разсипах тези думи непохватно...

Търкулнаха се в твоята душа

и нещо промениха. Безвъзвратно!

Оставиха завинаги следа...

А толкова старателно ги пазех,

не им оставях време да крещят,

да заразяват с болка и омраза...

Потапях ги в дълбока тишина.

Молитвените нощи ги горяха -

не можеха дори да прошептят!

Замлъкваха за дълго, щом успявах

в десницата на Бог да се смиря...

 

Но в миг на слабост ги разсипах...

Ето!

Търкулнаха се в твоята душа...

И безвъзвратно нещо ти отнеха -

невидимата детска чистота...

 

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пожелах си от тишината стих,
    засищащ светлинната ми жажда,
    поспрях се тук при шепот тих,
    който с мъдрост радостта поражда! Благодаря!
  • Хубаво е! Бог да те вдъхновява! Христос воскресе!
  • Аз благодаря за всички коментари и оценки!
  • Харесва ми!
  • Извън общият контекст на тълкованията ми се струва ,че са казани думи които силно са наранили някого.Но те изразили нещо което скрито би довело до още по-голяма"болка и омраза".Без угризения!Поздрав от мен!
  • Хубав стих!Поздравления!
  • Мдааа... тук думите не могат да се разсипват непохватно Те се редят красиво.
  • Прекрасно е!
  • Думите на лирическата ти не са "разсипани непохватно", макар че разбирам за какво точно говориш. Повярвай, всичко е отишло точно където трябва и точно когато трябва! Поздрав за хубавия стих!
  • Наистина - прекрасно..., и много познато...!!!
    "Но в миг на слабост ги разсипах...
    Ето!
    Търкулнаха се в твоята душа...
    И безвъзвратно нещо ти отнеха -
    невидимата детска чистота..."
  • Много хубаво!
  • Ето при такова писане - на един дъх, изстреляно от пукнатината на сърцето и силно докосващо душата на читателя, се откроява най-ярко разликата с другия вид писане - структуралистичното. При него всичко е занаятчийски правено, понякога стигащо до перфекционизъм, но то е мъртвородено и затова не вълнува. Познавам някои Майстори на този стил и техни следовници, но се радвам Руми, че не си сред техните редици.

    "Разсипах тези думи непохватно...Търкулнаха се в твоята душа...
    И безвъзвратно нещо ти отнеха - невидимата детска чистота..."

    Чудесно е и ще остане!
Предложения
: ??:??