Jan 7, 2016, 6:30 PM

Разсипах тези думи

  Poetry
926 1 12

Разсипах тези думи непохватно...

Търкулнаха се в твоята душа

и нещо промениха. Безвъзвратно!

Оставиха завинаги следа...

А толкова старателно ги пазех,

не им оставях време да крещят,

да заразяват с болка и омраза...

Потапях ги в дълбока тишина.

Молитвените нощи ги горяха -

не можеха дори да прошептят!

Замлъкваха за дълго, щом успявах

в десницата на Бог да се смиря...

 

Но в миг на слабост ги разсипах...

Ето!

Търкулнаха се в твоята душа...

И безвъзвратно нещо ти отнеха -

невидимата детска чистота...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пожелах си от тишината стих,
    засищащ светлинната ми жажда,
    поспрях се тук при шепот тих,
    който с мъдрост радостта поражда! Благодаря!
  • Хубаво е! Бог да те вдъхновява! Христос воскресе!
  • Аз благодаря за всички коментари и оценки!
  • Харесва ми!
  • Извън общият контекст на тълкованията ми се струва ,че са казани думи които силно са наранили някого.Но те изразили нещо което скрито би довело до още по-голяма"болка и омраза".Без угризения!Поздрав от мен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...