Ти просто ме застреля
с един-единствен изстрел.
Сърцето прокърви,
но без да плаче.
Ужасен плясък на крила духовни.
Боли от думите, разкъсващи душата.
Краката ми останаха
във устрем вцепенени.
И болката се всмука във сърцето ми.
Гробовен тътен запокити го
в отсрещната гора.
Ти каза всичко искрено и точно, и на място.
Остана в мене тъжна празнота.
© Симеон Пенчев Все права защищены
Приятна вечер!