monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
2.10.2010 г., 8:57 ч.

Разстрел 

  Поезия » Любовна
700 0 10

Ти просто ме застреля

с един-единствен изстрел.

 

Сърцето прокърви,

но без да плаче.

 

Ужасен плясък на крила духовни.

 

Боли от думите, разкъсващи душата.

 

Краката ми останаха

във устрем вцепенени.

 

И болката се всмука във сърцето ми.

 

Гробовен тътен запокити го

в отсрещната гора.

 

Ти каза всичко искрено и точно, и на място.

 

Остана в мене тъжна празнота.

 

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за поздравленията, Илко !
    Приятна вечер!
  • Благодаря ти, Мария!
    Много се радвам, че те е докоснало!
    Успех ти желая!
  • Тъжно е , но красиво и искренно. Докосна ме!
  • Благодаря ти,Даша!
    Трудно се лекува болката,
    но понякога е неизбежна!
    Успех ти желая!
    Лека нощ!
  • "И болката се всмука във сърцето ми.
    Гробовен тътен запокити го
    в отсрещната гора."

    Страхотно място за лечение на болка е тази гора, казват...
  • Благодаря Ви от сърце, Николина, Смешко, Ивон,Елена и Галя !
    Трогнахте ме!
    Лека нощ!
    Пожелавам Ви успехи!
  • Хубав стих!
  • Натьжих се!
  • Ти каза всичко искрено и точно, и на място.

    Остана в мене тъжна празнота.


  • "И болката се всмука във сърцето ми."
    Тъжно,хубаво"
Предложения
: ??:??