Ти просто ме застреля
с един-единствен изстрел.
Сърцето прокърви,
но без да плаче.
Ужасен плясък на крила духовни.
Боли от думите, разкъсващи душата.
Краката ми останаха
във устрем вцепенени.
И болката се всмука във сърцето ми.
Гробовен тътен запокити го
в отсрещната гора.
Ти каза всичко искрено и точно, и на място.
Остана в мене тъжна празнота.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
