Разстрел на стълбите към Долната Земя
Потисната лъжа!
Като куршум,
заседнал подло
някъде в корема;
откъснал бъбрека,
костта начупил
и се разпръснал сам
в плътта. В безвремие
остава болка,
кръвоизлив,
шок.
Не съм забравила
да те предавам!
Не съм дорасла,
за да бъда Бог,
дано съм много малка
да пропадам
през ситото
към Долната Земя!
Ще ме спасят ли
каменни, лъжите?
Повличам с тяло
всички кратки дни,
в които безметежно
се обичахме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
