Разстрел на стълбите към Долната Земя
Потисната лъжа!
Като куршум,
заседнал подло
някъде в корема;
откъснал бъбрека,
костта начупил
и се разпръснал сам
в плътта. В безвремие
остава болка,
кръвоизлив,
шок.
Не съм забравила
да те предавам!
Не съм дорасла,
за да бъда Бог,
дано съм много малка
да пропадам
през ситото
към Долната Земя!
Ще ме спасят ли
каменни, лъжите?
Повличам с тяло
всички кратки дни,
в които безметежно
се обичахме.
© Павлина Гатева All rights reserved.
