7 abr 2017, 22:07

Разстрел на стълбите към Долната Земя

  Poesía
591 2 3

Потисната лъжа! 
Като куршум, 
заседнал подло 
някъде в корема; 
откъснал бъбрека, 
костта начупил 
и се разпръснал сам 
в плътта. В безвремие 

остава болка, 
кръвоизлив, 
шок. 
Не съм забравила 
да те предавам! 
Не съм дорасла, 
за да бъда Бог, 
дано съм много малка 
да пропадам 

през ситото 
към Долната Земя! 
Ще ме спасят ли 
каменни, лъжите? 
Повличам с тяло 
всички кратки дни, 
в които безметежно 
се обичахме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно...
  • Изключително силно ми въздействаш,на твойта честота съм и харесвам творчеството ти.Поздравления!
  • Браво,Павлина! Преди разстрела на Вапцаров има едно последно стихотворение...Знаем го(предполагам) всички,че то възникна в този момент в мен...🔕

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...