5 июл. 2011 г., 14:25

Разсъмване 

  Поэзия » Другая
582 0 13

Над главата ми, в меко възглаве,

цяла нощ мисъл глухо кръжи:

днес какво в тоз живот ще добавя,

съвестта ми да спре да тежи?

 

Под прозореца просната риза

съхне бавно на тънки въжа.

Бавно утрото в стаята влиза

със поредната ТV лъжа.

 

Радостта ми под минали дати

е преминала. В тоз маскарад

на преструвки и пози познати

потъмнявам с пореден карат.

 

Ставам бързо, деня да догоня

и надежда стопява леда -

надалеч да препусна на коня

и оставя подире следа. 

 

 

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??