Разсъмване
Над главата ми, в меко възглаве,
цяла нощ мисъл глухо кръжи:
днес какво в тоз живот ще добавя,
съвестта ми да спре да тежи?
Под прозореца просната риза
съхне бавно на тънки въжа.
Бавно утрото в стаята влиза
със поредната ТV лъжа.
Радостта ми под минали дати
е преминала. В тоз маскарад
на преструвки и пози познати
потъмнявам с пореден карат.
Ставам бързо, деня да догоня
и надежда стопява леда -
надалеч да препусна на коня
и оставя подире следа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
?
