5.07.2011 г., 14:25 ч.

Разсъмване 

  Поезия » Друга
575 0 13

Над главата ми, в меко възглаве,

цяла нощ мисъл глухо кръжи:

днес какво в тоз живот ще добавя,

съвестта ми да спре да тежи?

 

Под прозореца просната риза

съхне бавно на тънки въжа.

Бавно утрото в стаята влиза

със поредната ТV лъжа.

 

Радостта ми под минали дати

е преминала. В тоз маскарад

на преструвки и пози познати

потъмнявам с пореден карат.

 

Ставам бързо, деня да догоня

и надежда стопява леда -

надалеч да препусна на коня

и оставя подире следа. 

 

 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??