"Разтопих се"
872
0
0
Поглеждайки се в огледалото,
все още съзирам онова тъжно момиче,
чиято душа е счупена на хиляди парчета,
чието сърце е обляно в кръв,
онова самотно момиче,
крещящо за любовта ти,
молещо се за обич,
копнеещо страст.
Сивото ми отражение не достигна предела
на моето себеотричане,
не достигна края на тази уж красива илюзия,
че зад огледалото е щастието,
което гоня, боря се силно, отчайващо.
Все още виждам онзи странник
от другата страна на огледалото,
който ме вика,
а аз крещя: "Не мога повече",
Умирам, Свличам се, Падам,
сърцето ми вече спря,
душата ми лети.
"Разтопих се".
все още съзирам онова тъжно момиче,
чиято душа е счупена на хиляди парчета,
чието сърце е обляно в кръв,
онова самотно момиче,
крещящо за любовта ти,
молещо се за обич,
копнеещо страст.
Сивото ми отражение не достигна предела
на моето себеотричане,
не достигна края на тази уж красива илюзия,
че зад огледалото е щастието,
което гоня, боря се силно, отчайващо.
Все още виждам онзи странник
от другата страна на огледалото,
който ме вика,
а аз крещя: "Не мога повече",
Умирам, Свличам се, Падам,
сърцето ми вече спря,
душата ми лети.
"Разтопих се".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Стоянова Все права защищены
