Oct 22, 2008, 11:27 PM

"Разтопих се"

  Poetry
875 0 0
Поглеждайки се в огледалото,
все още съзирам онова тъжно момиче,
чиято душа е счупена на хиляди парчета,
чието сърце е обляно в кръв,
онова самотно момиче,
крещящо за любовта ти,
молещо се за обич,
копнеещо страст.
Сивото ми отражение не достигна предела
на моето себеотричане,
не достигна края на тази уж красива илюзия,
че зад огледалото е щастието,
което гоня, боря се силно, отчайващо.
Все още виждам онзи странник
от другата страна на огледалото,
който ме вика,
а аз крещя: "Не мога повече",
Умирам, Свличам се, Падам,
сърцето ми вече спря,
душата ми лети.
"Разтопих се".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...