Посърнало утро
търси следи
по калдъръма на тихото село.
Смълчани,
потръпват стрехи,
небето свъсило облачно чело.
Пуста,
немее днеска пътеката,
дето изгрева бързаше да превари.
Очи да измие на извора
и на нивата
дъхава пита
да разчупи за бели жътвари.
Безмълвни
извървени улици.
Криволичещи
тъжни съдби.
Камбаната селска
не брои даже дните им -
надежда крета
само в кучешки верни очи.
Бял саван
разстила зимата
върху очите на замиращото село.
В прозорец
разтреперано кандило
проси милост небесна.
За живите.
02.2011
© Лъки Все права защищены
Поздрави, Лъки!