Разтреперано кандило
Посърнало утро
търси следи
по калдъръма на тихото село.
Смълчани,
потръпват стрехи,
небето свъсило облачно чело.
Пуста,
немее днеска пътеката,
дето изгрева бързаше да превари.
Очи да измие на извора
и на нивата
дъхава пита
да разчупи за бели жътвари.
Безмълвни
извървени улици.
Криволичещи
тъжни съдби.
Камбаната селска
не брои даже дните им -
надежда крета
само в кучешки верни очи.
Бял саван
разстила зимата
върху очите на замиращото село.
В прозорец
разтреперано кандило
проси милост небесна.
За живите.
02.2011
© Лъки All rights reserved.
