8.02.2011 г., 20:20 ч.

Разтреперано кандило 

  Поезия » Друга
632 0 8

Посърнало утро

търси следи

по калдъръма на тихото село.

Смълчани,

потръпват стрехи,

небето свъсило облачно чело.

Пуста,

немее днеска пътеката,

дето изгрева бързаше да превари.

Очи да измие на извора

и на нивата

дъхава пита

да разчупи за бели жътвари.

Безмълвни

извървени улици.

Криволичещи

тъжни съдби.

Камбаната селска

не брои даже дните им -

надежда крета

само в кучешки верни очи.

 

Бял саван

разстила зимата

върху очите на замиращото село.

В прозорец

разтреперано кандило

проси милост небесна.

За живите.

 

02.2011

 

© Лъки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??