4 июл. 2007 г., 14:28

Разумно

1.3K 0 8
                     Разумно

Мога да съм аз обсебващо омайна,
неустоима, мъничко дори потайна.
Да замъгля с лазурен поглед сетивата ти,
с усмивка топла да премахна болката ти.
С лика ми да заспиваш и да се събуждаш, 
със всяка твоя мисъл да ме съпровождаш.
Да, мога.

Но... няма, няма да съм изкусителна,
да злоупотребявам или заблуждавам.
Да ставаш моя жертва изкупителна
не искам и не мога да ти позволявам.
Ах, как не искам да съм извинителна,
но таймингът виновен е, не аз.
Реших.

На разума си ще заложа. Мъчително е
от корен да изтръгна порочното терзание.
Сърцето някога дали ще ми прости?!
Надявам се, поне да ме разбираш ти.
И пак в съня си ще те благославям,
че тебе има те и те познавам.
С обич.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Мери... ама и това е щастие, нали? Малко горчиво, но щастие. Красив стих!
  • Благодаря за получените коментари!
    Светле, още се питам, дали разумното ми решение бе правилно. Какво да се прави - обстоятелствата и зодията ми се съюзиха срещу сърцето.
  • А, разумно ли е, Мери или може би не?! Хареса ми!!!
  • Много хубаво
    Поздрав!
  • Брей, изненада ме!
    Прекрасен стих, Мери!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...