4.07.2007 г., 14:28

Разумно

1.3K 0 8
                     Разумно

Мога да съм аз обсебващо омайна,
неустоима, мъничко дори потайна.
Да замъгля с лазурен поглед сетивата ти,
с усмивка топла да премахна болката ти.
С лика ми да заспиваш и да се събуждаш, 
със всяка твоя мисъл да ме съпровождаш.
Да, мога.

Но... няма, няма да съм изкусителна,
да злоупотребявам или заблуждавам.
Да ставаш моя жертва изкупителна
не искам и не мога да ти позволявам.
Ах, как не искам да съм извинителна,
но таймингът виновен е, не аз.
Реших.

На разума си ще заложа. Мъчително е
от корен да изтръгна порочното терзание.
Сърцето някога дали ще ми прости?!
Надявам се, поне да ме разбираш ти.
И пак в съня си ще те благославям,
че тебе има те и те познавам.
С обич.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Мери... ама и това е щастие, нали? Малко горчиво, но щастие. Красив стих!
  • Благодаря за получените коментари!
    Светле, още се питам, дали разумното ми решение бе правилно. Какво да се прави - обстоятелствата и зодията ми се съюзиха срещу сърцето.
  • А, разумно ли е, Мери или може би не?! Хареса ми!!!
  • Много хубаво
    Поздрав!
  • Брей, изненада ме!
    Прекрасен стих, Мери!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...