5 июл. 2007 г., 21:23

РАЗВОД

1.1K 1 4

 

РАЗВОД

 

Всичко е започнало с любов голяма.

После имало семейство и деца.

После приказката станала кошмарна.

Бавно и мъчително се стигнало и до това.

 

Никой не се интересува от духовност.

Няма го съчувствието в чуждите очи.

Има само кошмарната материалност .

Има силни или слабите страни.

 

Защо, когато хората започват да стачкуват

във собствения си объркан свят,

започват като лунатици да се лутат

и грозно и нещастно да ламтят?

 

Няма ги човешките им чувства.

Няма и човешкото лице.

Само блудницата лакомия

                                       дето е наречена изкуство,

започва да диктува твоето сърце.

 

Да, ти нямаш избор в мрака.

Всички групово се гаврят с теб.

А душата ти омерзена и стъпкана в калта те чака

да я вдигнеш и да продължиш напред.

 

05.07.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мириам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за отзивите!
  • Марияна, изобщо да не ти пука!След време ще гледаш различно на всичко.Поздрав!
  • Човек винаги има избор Марияна,стига да има смелостта да избере!
    Има и хора,за които духовността е основна!
    Намери ги и бъди с тях!
    Прекрасен стих!
    Поздрав и от мен!
  • Много тежка дума,като копие се забива в сърцето"Развод!"
    Поздрави за стиха!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...