Jul 5, 2007, 9:23 PM

РАЗВОД

  Poetry
1.1K 1 4

 

РАЗВОД

 

Всичко е започнало с любов голяма.

После имало семейство и деца.

После приказката станала кошмарна.

Бавно и мъчително се стигнало и до това.

 

Никой не се интересува от духовност.

Няма го съчувствието в чуждите очи.

Има само кошмарната материалност .

Има силни или слабите страни.

 

Защо, когато хората започват да стачкуват

във собствения си объркан свят,

започват като лунатици да се лутат

и грозно и нещастно да ламтят?

 

Няма ги човешките им чувства.

Няма и човешкото лице.

Само блудницата лакомия

                                       дето е наречена изкуство,

започва да диктува твоето сърце.

 

Да, ти нямаш избор в мрака.

Всички групово се гаврят с теб.

А душата ти омерзена и стъпкана в калта те чака

да я вдигнеш и да продължиш напред.

 

05.07.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви за отзивите!
  • Марияна, изобщо да не ти пука!След време ще гледаш различно на всичко.Поздрав!
  • Човек винаги има избор Марияна,стига да има смелостта да избере!
    Има и хора,за които духовността е основна!
    Намери ги и бъди с тях!
    Прекрасен стих!
    Поздрав и от мен!
  • Много тежка дума,като копие се забива в сърцето"Развод!"
    Поздрави за стиха!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...