5.07.2007 г., 21:23

РАЗВОД

1.1K 1 4

 

РАЗВОД

 

Всичко е започнало с любов голяма.

После имало семейство и деца.

После приказката станала кошмарна.

Бавно и мъчително се стигнало и до това.

 

Никой не се интересува от духовност.

Няма го съчувствието в чуждите очи.

Има само кошмарната материалност .

Има силни или слабите страни.

 

Защо, когато хората започват да стачкуват

във собствения си объркан свят,

започват като лунатици да се лутат

и грозно и нещастно да ламтят?

 

Няма ги човешките им чувства.

Няма и човешкото лице.

Само блудницата лакомия

                                       дето е наречена изкуство,

започва да диктува твоето сърце.

 

Да, ти нямаш избор в мрака.

Всички групово се гаврят с теб.

А душата ти омерзена и стъпкана в калта те чака

да я вдигнеш и да продължиш напред.

 

05.07.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за отзивите!
  • Марияна, изобщо да не ти пука!След време ще гледаш различно на всичко.Поздрав!
  • Човек винаги има избор Марияна,стига да има смелостта да избере!
    Има и хора,за които духовността е основна!
    Намери ги и бъди с тях!
    Прекрасен стих!
    Поздрав и от мен!
  • Много тежка дума,като копие се забива в сърцето"Развод!"
    Поздрави за стиха!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...