Развръзка
Половин умивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума
вечно е спасение.
Паднал Бога е пред мен,
ох, свети е този ден.
Свети е без зората,
ден свят за тъмнината.
Тъмнината, която бавно се надига,
своето си иска.
Кръвта бавно шруква,
но нещо се намесва.
Намесва се то,
към небесата крещи:
Половин усмивка,
теб ще те спаси.
Тих глас проговаря от тъмнината,
спри омразата,
спри си ти ръката,
мир дай си на душата.
Душата свята,
покой тя желае.
Не премахвай светлината,
която все още грее.
Но душата иска
това, което заслужава.
Смърт той получава,
щом не иска да го дава.
Душата, тя е светлина,
мъдрост безкрайна.
В таз` проклета вселена
тя е най-голяма тайна.
Тайна, която ще разнищя
този ден аз чрез кръвта.
Нека чрез смъртта
кръга аз да запълня.
В празен кръг се лутам аз,
кръг на омраза,
кръг на власт,
кръг на всички нас.
Аз човек съм,
той човек е.
Смърт не заслужава,
ако ще да се предава.
Разбивам кръга,
оковите махам.
Отива си омразата,
изчезвам аз в нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидар Лазаров Все права защищены
