Развръзка
Половин умивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума
вечно е спасение.
Паднал Бога е пред мен,
ох, свети е този ден.
Свети е без зората,
ден свят за тъмнината.
Тъмнината, която бавно се надига,
своето си иска.
Кръвта бавно шруква,
но нещо се намесва.
Намесва се то,
към небесата крещи:
Половин усмивка,
теб ще те спаси.
Тих глас проговаря от тъмнината,
спри омразата,
спри си ти ръката,
мир дай си на душата.
Душата свята,
покой тя желае.
Не премахвай светлината,
която все още грее.
Но душата иска
това, което заслужава.
Смърт той получава,
щом не иска да го дава.
Душата, тя е светлина,
мъдрост безкрайна.
В таз` проклета вселена
тя е най-голяма тайна.
Тайна, която ще разнищя
този ден аз чрез кръвта.
Нека чрез смъртта
кръга аз да запълня.
В празен кръг се лутам аз,
кръг на омраза,
кръг на власт,
кръг на всички нас.
Аз човек съм,
той човек е.
Смърт не заслужава,
ако ще да се предава.
Разбивам кръга,
оковите махам.
Отива си омразата,
изчезвам аз в нощта.
© Божидар Лазаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесах...
-
Другарко, в случая Бог е просто метафора, използвана за да се определи човек, които някой е поставил над теб. А деня е свят, понеже героят е успял да победи този "Бог" и така е отнел "новият ден" които той трябва да донесе. Свят е в тъмнината, понеже е постигнат чрез омраза и насилие, а не чрез знанието и смирение... (под първите две имах предвид "Завръзка" и "Кулминация" понеже това е поредица от стихотворения, а не отделна творба)
-
Прочетох. Опитах се и да разбера, но така и не успявам да проумея как може да е свят ден, в който Бог е паднал пред теб???!!! Грандоманията на страна, смисъл не открих.
Опитай пак. -
Прочети първите две и може да схванеш...
-
Твърде много претенциозни думи, нахвърляни хаотично,за да се създаде едно объркано стихотворение, което не е много ясно какво всъщност иска да каже.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
