7 февр. 2025 г., 16:51

Развръзка

396 0 1

Развръзка

 

В тишината стъпките кънтят.

Твоите ли са? За кой ли път

връщаш се? Отново си сама!

Само болката е с теб сега!

 

Имаш ключ. Вратата отвори!

Влез! Студено е навън. Вали!

Стаята отлично я познаваш,

Но на любов недей да се надяваш!

 

Стопли се! Остани до сутринта!

И после? После просто си тръгни!

Върни се от където си дошла!

Не ще ме трогнат твоите сълзи!

 

Любов ли? Та какво е любовта?

Целувка. Две. А може би и три?

След тях е болка, тъжна самота!

И спомен за отминалите дни!

 

Мрак отвън света е обладал!

Дебне за отчаяни души

да ги окове без страст, без жал

в клетка от несбъднати мечти!

 

Е, животът е безкраен кръг,

и земята все си се върти!

Нито е пазар, нито е търг!

Просто е живот! Живей го ти!

 

Вече съмна. Просто си иди!

На любов при мен не се надявай!

Ти си тръгна и я разруши!

Толкова от мен! Сега прощавай!

 

07.02.2025 г.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...