Развръзка
Развръзка
В тишината стъпките кънтят.
Твоите ли са? За кой ли път
връщаш се? Отново си сама!
Само болката е с теб сега!
Имаш ключ. Вратата отвори!
Влез! Студено е навън. Вали!
Стаята отлично я познаваш,
Но на любов недей да се надяваш!
Стопли се! Остани до сутринта!
И после? После просто си тръгни!
Върни се от където си дошла!
Не ще ме трогнат твоите сълзи!
Любов ли? Та какво е любовта?
Целувка. Две. А може би и три?
След тях е болка, тъжна самота!
И спомен за отминалите дни!
Мрак отвън света е обладал!
Дебне за отчаяни души
да ги окове без страст, без жал
в клетка от несбъднати мечти!
Е, животът е безкраен кръг,
и земята все си се върти!
Нито е пазар, нито е търг!
Просто е живот! Живей го ти!
Вече съмна. Просто си иди!
На любов при мен не се надявай!
Ти си тръгна и я разруши!
Толкова от мен! Сега прощавай!
07.02.2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
