Feb 7, 2025, 4:51 PM

Развръзка

  Poetry » Love
395 0 1

Развръзка

 

В тишината стъпките кънтят.

Твоите ли са? За кой ли път

връщаш се? Отново си сама!

Само болката е с теб сега!

 

Имаш ключ. Вратата отвори!

Влез! Студено е навън. Вали!

Стаята отлично я познаваш,

Но на любов недей да се надяваш!

 

Стопли се! Остани до сутринта!

И после? После просто си тръгни!

Върни се от където си дошла!

Не ще ме трогнат твоите сълзи!

 

Любов ли? Та какво е любовта?

Целувка. Две. А може би и три?

След тях е болка, тъжна самота!

И спомен за отминалите дни!

 

Мрак отвън света е обладал!

Дебне за отчаяни души

да ги окове без страст, без жал

в клетка от несбъднати мечти!

 

Е, животът е безкраен кръг,

и земята все си се върти!

Нито е пазар, нито е търг!

Просто е живот! Живей го ти!

 

Вече съмна. Просто си иди!

На любов при мен не се надявай!

Ти си тръгна и я разруши!

Толкова от мен! Сега прощавай!

 

07.02.2025 г.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...