2 окт. 2012 г., 11:27

Реабилитираното лято

1.2K 0 12

Реабилитираното лято

 

                        " Не те обичам, Лято! Вече не! "

 

Опитах се да те намразя, Лято.

Но ти ме стрелна с миглите пшенични.

Изсипа топъл дъжд върху житата

и ме наказа пак да те обичам.

 

Опитах се да те прогоня, Лято.

Но ти изгря над гърбавия хребет.

Погали ме с крило от южен вятър

и ме остави влюбена във тебе.

 

Не исках да ме притежаваш, Лято...

Но ти ме грабна в огнена прегръдка.

Примряла ме положи на земята.

И се изгубих в твоята безплътност.

 

От мен не можеш да избягаш, Лято!

Притеглена от златната магия,

преливам в теб като вълна, която

в черупка бисерна ще те открие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...