2.10.2012 г., 11:27

Реабилитираното лято

1.2K 0 12

Реабилитираното лято

 

                        " Не те обичам, Лято! Вече не! "

 

Опитах се да те намразя, Лято.

Но ти ме стрелна с миглите пшенични.

Изсипа топъл дъжд върху житата

и ме наказа пак да те обичам.

 

Опитах се да те прогоня, Лято.

Но ти изгря над гърбавия хребет.

Погали ме с крило от южен вятър

и ме остави влюбена във тебе.

 

Не исках да ме притежаваш, Лято...

Но ти ме грабна в огнена прегръдка.

Примряла ме положи на земята.

И се изгубих в твоята безплътност.

 

От мен не можеш да избягаш, Лято!

Притеглена от златната магия,

преливам в теб като вълна, която

в черупка бисерна ще те открие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...