Oct 2, 2012, 11:27 AM

Реабилитираното лято

  Poetry » Other
1.2K 0 12

Реабилитираното лято

 

                        " Не те обичам, Лято! Вече не! "

 

Опитах се да те намразя, Лято.

Но ти ме стрелна с миглите пшенични.

Изсипа топъл дъжд върху житата

и ме наказа пак да те обичам.

 

Опитах се да те прогоня, Лято.

Но ти изгря над гърбавия хребет.

Погали ме с крило от южен вятър

и ме остави влюбена във тебе.

 

Не исках да ме притежаваш, Лято...

Но ти ме грабна в огнена прегръдка.

Примряла ме положи на земята.

И се изгубих в твоята безплътност.

 

От мен не можеш да избягаш, Лято!

Притеглена от златната магия,

преливам в теб като вълна, която

в черупка бисерна ще те открие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...