Реалистично

Отново се напих. За кой ли път?

И пак сърцето мене ме болеше!

Не е виновен за това Светът!

Каквото някога било е, беше!

Не ме е жал, че мина младостта

и, че със грешни хора я прекарах!

Приятелите, истински, сега

са пак до мен! И тях не ще забравя!

Времето е вятър и лети,

но болката в сърцето си остава

и не престава! Все ще ни боли,

защото то забрава не познава!

Обичаш! Страдаш! Вярваш на лъжи!

Очите си понякога затваряш!

Сърцето иска, разумът мълчи!

Отново грешките си ти повтаряш!

И пак си в дяволския кръговрат,

всичко отначало се повтаря!

Понякога обичаш на инат!

А книгата с мечтите се затваря!

Животът е такъв, какъвто е!

Безкраен път, надежди и раздели.

Мечти! Въпроси-сега на къде?

Но всички към безкрая сме поели!

29.07.2021 г.