Реалистично
Реалистично
Отново се напих. За кой ли път?
И пак сърцето мене ме болеше!
Не е виновен за това Светът!
Каквото някога било е, беше!
Не ме е жал, че мина младостта
и, че със грешни хора я прекарах!
Приятелите, истински, сега
са пак до мен! И тях не ще забравя!
Времето е вятър и лети,
но болката в сърцето си остава
и не престава! Все ще ни боли,
защото то забрава не познава!
Обичаш! Страдаш! Вярваш на лъжи!
Очите си понякога затваряш!
Сърцето иска, разумът мълчи!
Отново грешките си ти повтаряш!
И пак си в дяволския кръговрат,
всичко отначало се повтаря!
Понякога обичаш на инат!
А книгата с мечтите се затваря!
Животът е такъв, какъвто е!
Безкраен път, надежди и раздели.
Мечти! Въпроси-сега на къде?
Но всички към безкрая сме поели!
29.07.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
