Jul 30, 2021, 1:26 PM

Реалистично

  Poetry » Love
601 0 1

 

Реалистично

 

Отново се напих. За кой ли път?

И пак сърцето мене ме болеше!

Не е виновен за това Светът!

Каквото някога било е, беше!

 

Не ме е жал, че мина младостта

и, че със грешни хора я прекарах!

Приятелите, истински, сега

са пак до мен! И тях не ще забравя!

 

Времето е вятър и лети,

но болката в сърцето си остава

и не престава! Все ще ни боли,

защото то забрава не познава!

 

Обичаш! Страдаш! Вярваш на лъжи!

Очите си понякога затваряш!

Сърцето иска, разумът мълчи!

Отново грешките си ти повтаряш!

 

И пак си в дяволския кръговрат,

всичко отначало се повтаря!

Понякога обичаш на инат!

А книгата с мечтите се затваря!

 

Животът е такъв, какъвто е!

Безкраен път, надежди и раздели.

Мечти! Въпроси-сега на къде?

Но всички към безкрая сме поели!

 

29.07.2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...