21 дек. 2008 г., 18:47

Реална приказка 

  Поэзия » Другая
602 0 3

Гори свещта, танцувайки игриво.

Тъмнината тихо шепне самота.

На бавни глътки пия виното горчиво,

тази течност ми носи лекота.

 

Звездичките усмихнати блестят свенливо...

Напомнят за онази лошата - реалността.

Луната сърповидна маха ми сънливо,

облаче прегръща я и пак е тъмнина.

 

Къде отидоха онези - нощите красиви?

Къде отиде огънят, защо остави пепелта?

Не вярвам в приказки за самодиви,

нито в принца, носещ щастие за вечни времена!

© Папи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??