Гори свещта, танцувайки игриво.
Тъмнината тихо шепне самота.
На бавни глътки пия виното горчиво,
тази течност ми носи лекота.
Звездичките усмихнати блестят свенливо...
Напомнят за онази лошата - реалността.
Луната сърповидна маха ми сънливо,
облаче прегръща я и пак е тъмнина.
Къде отидоха онези - нощите красиви?
Къде отиде огънят, защо остави пепелта?
Не вярвам в приказки за самодиви,
нито в принца, носещ щастие за вечни времена!