Реално

16 февр. 2012 г., 16:38

Поэзия

825 0 2

Аз съм наясно, че ви се чете за щастие,

за безгранична любов, за страсти от захар.

Но не винаги любов дебне зад храстите

и не ни пази от дъжд всяка стряха.

Аз знам, че искате да избирате сезоните,

когато ви е топло – хлад, когато е студено – огън.

В живота не винаги ще може да догоните

човек, за да си кажете последно сбогом.

В поезията огънят е дом, в живота – често

опустошава домове, мечти, небета.

И както майката не може никой да замести,

така и заповеди не търпи сърцето.

Животът ни поднася всичко – студ и огън.

И всяка следваща любов е вече друга.

Най-често исканият сняг е зла тревога –

и му се радваме, докато го ръсим с луга!