16.02.2012 г., 16:38 ч.

Реално 

  Поезия
776 0 2

Аз съм наясно, че ви се чете за щастие,

за безгранична любов, за страсти от захар.

Но не винаги любов дебне зад храстите

и не ни пази от дъжд всяка стряха.

Аз знам, че искате да избирате сезоните,

когато ви е топло – хлад, когато е студено – огън.

В живота не винаги ще може да догоните

човек, за да си кажете последно сбогом.

В поезията огънят е дом, в живота – често

опустошава домове, мечти, небета.

И както майката не може никой да замести,

така и заповеди не търпи сърцето.

Животът ни поднася всичко – студ и огън.

И всяка следваща любов е вече друга.

Най-често исканият сняг е зла тревога –

и му се радваме, докато го ръсим с луга!

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • този стих се чете с душа и сърце...
    така като е написан..много, много ми харесва.
  • "В живота не винаги ще може да догоните
    човек, за да си кажете последно сбогом."

    Това ми хареса много!

Предложения
: ??:??