Реално
Аз съм наясно, че ви се чете за щастие,
за безгранична любов, за страсти от захар.
Но не винаги любов дебне зад храстите
и не ни пази от дъжд всяка стряха.
Аз знам, че искате да избирате сезоните,
когато ви е топло – хлад, когато е студено – огън.
В живота не винаги ще може да догоните
човек, за да си кажете последно сбогом.
В поезията огънят е дом, в живота – често
опустошава домове, мечти, небета.
И както майката не може никой да замести,
така и заповеди не търпи сърцето.
Животът ни поднася всичко – студ и огън.
И всяка следваща любов е вече друга.
Най-често исканият сняг е зла тревога –
и му се радваме, докато го ръсим с луга!
© Мартин Спасов All rights reserved.
