29 мар. 2008 г., 13:34

Реалност 

  Поэзия » Другая
975 0 5
Питам се аз какво е то, светът?
Струна, загубила своя ясен звук?!

Били сме ние ново поколение,
ала къде отиде нашето стремление?!

Виждам аз едно момче, вместо нов връх за покорение,
търси нова доза, уж за забавление.
Момиче младо на ъгъла стои
и не дири висше обучение,
а печели хорско отвращение.
Намират се и хора с ценности и идеали,
но присъщата ни завист и от тях ще ги избави.

Питам аз сега,
останаха ли хора с чисти в тях сърца?!
Е да, може и да има, но те не са мнозина.

Да не бъдем песимисти, а просто реалисти.
Спасение ще има, когато ти и аз в захлас
запеем песента на новото съзнание,
без намесата на мрачното и пошло нам влияние!

© Елена Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави, моя скъпа съученичке! Невероятна е хармонията в теб между сложния свят на математиката и красотата в невероятните ти стихове! Личи си, че са дълбоки послания, представени по най - красив и изтънчин начин!

  • Благодаря ви от сърце за посещенията!!!Оценявам вашите коментари и искрено ви благодаря(извинявам се за повторението)!!!
  • Много истина има в този стих!
    Но наистина...доброто е по-силно!
    Много ме трогна. с обич, Елена.
  • И аз мисля така понякога...Но все пак доброто е по-силно. Поздрави за хубавия стих!
  • Много силен стих!!!Поздрави Елена
Предложения
: ??:??