Mar 29, 2008, 1:34 PM

Реалност

  Poetry » Other
1.3K 0 5
Питам се аз какво е то, светът?
Струна, загубила своя ясен звук?!

Били сме ние ново поколение,
ала къде отиде нашето стремление?!

Виждам аз едно момче, вместо нов връх за покорение,
търси нова доза, уж за забавление.
Момиче младо на ъгъла стои
и не дири висше обучение,
а печели хорско отвращение.
Намират се и хора с ценности и идеали,
но присъщата ни завист и от тях ще ги избави.

Питам аз сега,
останаха ли хора с чисти в тях сърца?!
Е да, може и да има, но те не са мнозина.

Да не бъдем песимисти, а просто реалисти.
Спасение ще има, когато ти и аз в захлас
запеем песента на новото съзнание,
без намесата на мрачното и пошло нам влияние!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави, моя скъпа съученичке! Невероятна е хармонията в теб между сложния свят на математиката и красотата в невероятните ти стихове! Личи си, че са дълбоки послания, представени по най - красив и изтънчин начин!

  • Благодаря ви от сърце за посещенията!!!Оценявам вашите коментари и искрено ви благодаря(извинявам се за повторението)!!!
  • Много истина има в този стих!
    Но наистина...доброто е по-силно!
    Много ме трогна. с обич, Елена.
  • И аз мисля така понякога...Но все пак доброто е по-силно. Поздрави за хубавия стих!
  • Много силен стих!!!Поздрави Елена

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...