29.03.2008 г., 13:34

Реалност

1.3K 0 5
Питам се аз какво е то, светът?
Струна, загубила своя ясен звук?!

Били сме ние ново поколение,
ала къде отиде нашето стремление?!

Виждам аз едно момче, вместо нов връх за покорение,
търси нова доза, уж за забавление.
Момиче младо на ъгъла стои
и не дири висше обучение,
а печели хорско отвращение.
Намират се и хора с ценности и идеали,
но присъщата ни завист и от тях ще ги избави.

Питам аз сега,
останаха ли хора с чисти в тях сърца?!
Е да, може и да има, но те не са мнозина.

Да не бъдем песимисти, а просто реалисти.
Спасение ще има, когато ти и аз в захлас
запеем песента на новото съзнание,
без намесата на мрачното и пошло нам влияние!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, моя скъпа съученичке! Невероятна е хармонията в теб между сложния свят на математиката и красотата в невероятните ти стихове! Личи си, че са дълбоки послания, представени по най - красив и изтънчин начин!

  • Благодаря ви от сърце за посещенията!!!Оценявам вашите коментари и искрено ви благодаря(извинявам се за повторението)!!!
  • Много истина има в този стих!
    Но наистина...доброто е по-силно!
    Много ме трогна. с обич, Елена.
  • И аз мисля така понякога...Но все пак доброто е по-силно. Поздрави за хубавия стих!
  • Много силен стих!!!Поздрави Елена

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...