25 янв. 2013 г., 11:31

Реалност

769 0 6

 

РЕАЛНОСТ

 

             “...но нали в света

              все има нещо повече от хляба...”

                                               Янко ДИМОВ

 

В реалността живея.

Всеки ден

е взрив, разтърсил съществото в мене,

за да съзра, отново изумен,

света на сто реалности стаени.

 

Или реалността е стар мираж

със сто врати, или на сто етажа

и всеки има в него свой етаж,

и счита своя прашен свят най-важен...

 

На партера в настръхналата гмеж,

в света на гладната тълпа безока

парчето хляб е идол и стремеж,

и идеал, и крайна цел висока...

 

Нагоре просветлява.

С хляб и сол

и там живеят, с хляб и сол посрещат,

но на душата в светлия престол

не властва хлябът.

Има още нещо!

 

И то е, дето носи слънчев ден,

и прави друг света, и друг – пейзажа,

и си готов, от него запленен,

да търсиш път към горните етажи.

 

И аз живея с хлебец и кураж

и чупя залък от плътта на бога.

Не знам къде съм и на кой етаж –

да преброя етажите не мога,

 

но даже гладен, даже уморен,

в пустинята на идващата зима,

аз вярвам, че на този свят край мен

все нещо повече от хляба има...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бъди сигурен в това!!! Освен хляба има и още нещо... и това нещо е Наистина Голямо!
    А нали знаеш "Приказка за стълбата" на Смирненски - колкото се изкачваш по етажите - толкова губиш от духовността си... Така че, и ние на най-долния етаж може би сме по-богати...
    Аплодисменти!
  • мъдрост
  • Поздравления!И аз се стремя към горните етажи,но...асансьорът ми засяда...
  • И аз вярвам!Хубав стих! Поздрав!
  • Искам да съм в мезонет на върха на житейския небостъргач...доста вяра ще ми трябва...
    Поздравления за този стих,Вальо!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...