25.01.2013 г., 11:31

Реалност

772 0 6

 

РЕАЛНОСТ

 

             “...но нали в света

              все има нещо повече от хляба...”

                                               Янко ДИМОВ

 

В реалността живея.

Всеки ден

е взрив, разтърсил съществото в мене,

за да съзра, отново изумен,

света на сто реалности стаени.

 

Или реалността е стар мираж

със сто врати, или на сто етажа

и всеки има в него свой етаж,

и счита своя прашен свят най-важен...

 

На партера в настръхналата гмеж,

в света на гладната тълпа безока

парчето хляб е идол и стремеж,

и идеал, и крайна цел висока...

 

Нагоре просветлява.

С хляб и сол

и там живеят, с хляб и сол посрещат,

но на душата в светлия престол

не властва хлябът.

Има още нещо!

 

И то е, дето носи слънчев ден,

и прави друг света, и друг – пейзажа,

и си готов, от него запленен,

да търсиш път към горните етажи.

 

И аз живея с хлебец и кураж

и чупя залък от плътта на бога.

Не знам къде съм и на кой етаж –

да преброя етажите не мога,

 

но даже гладен, даже уморен,

в пустинята на идващата зима,

аз вярвам, че на този свят край мен

все нещо повече от хляба има...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди сигурен в това!!! Освен хляба има и още нещо... и това нещо е Наистина Голямо!
    А нали знаеш "Приказка за стълбата" на Смирненски - колкото се изкачваш по етажите - толкова губиш от духовността си... Така че, и ние на най-долния етаж може би сме по-богати...
    Аплодисменти!
  • мъдрост
  • Поздравления!И аз се стремя към горните етажи,но...асансьорът ми засяда...
  • И аз вярвам!Хубав стих! Поздрав!
  • Искам да съм в мезонет на върха на житейския небостъргач...доста вяра ще ми трябва...
    Поздравления за този стих,Вальо!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....