31 мая 2025 г., 14:21

Реалност

251 0 0

 

Реалното с очите си не виждаме,
не можем да го чуем с уши,
нито да го помиришем.


Реалността сами задвижваме,
не с телата си, а с души -
и в празнотата пишем.

 

Пишем само с емоции,
дошли от мястото незнайно,
където всичко е само вибрация.


Емоциите са вибрации,
през нас промъкващи се тайно
и за съзнанието силна провокация.

 

Умеем ли реалността да виждаме,
без съзнанието да участва там,
след като оставим сетивата?


Успеем ли с тялото да вдишваме
не въздух, а ….. света голям,
вече виждаме с душата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...