May 31, 2025, 2:21 PM

Реалност

  Poetry
252 0 0

 

Реалното с очите си не виждаме,
не можем да го чуем с уши,
нито да го помиришем.


Реалността сами задвижваме,
не с телата си, а с души -
и в празнотата пишем.

 

Пишем само с емоции,
дошли от мястото незнайно,
където всичко е само вибрация.


Емоциите са вибрации,
през нас промъкващи се тайно
и за съзнанието силна провокация.

 

Умеем ли реалността да виждаме,
без съзнанието да участва там,
след като оставим сетивата?


Успеем ли с тялото да вдишваме
не въздух, а ….. света голям,
вече виждаме с душата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...