31.05.2025 г., 14:21

Реалност

250 0 0

 

Реалното с очите си не виждаме,
не можем да го чуем с уши,
нито да го помиришем.


Реалността сами задвижваме,
не с телата си, а с души -
и в празнотата пишем.

 

Пишем само с емоции,
дошли от мястото незнайно,
където всичко е само вибрация.


Емоциите са вибрации,
през нас промъкващи се тайно
и за съзнанието силна провокация.

 

Умеем ли реалността да виждаме,
без съзнанието да участва там,
след като оставим сетивата?


Успеем ли с тялото да вдишваме
не въздух, а ….. света голям,
вече виждаме с душата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...