Реалността

Нови времена и нови хора,
машини, сгради, суета, пари.
Различен свят, забравена природа
и сив от фабриките дим.

Да спреш за миг да се огледаш,
но не остава време за това.
За всяко нещо загуба-победа,
безкраен кръговрат в борба.

Бетон, стомана и пластмаса,
железни пеперуди и цветя.
И нощем сън за два-три часа,
а утре изморени две лица.

Да пееш, щом ти стане тъжно,
но няма смисъл от това.
Мълчанието на душата е присъщо,
самотни, страдащи сърца.

Презрение, лицемерие, омраза
и няма място за любовен трепет,
и всяка дума се доказва,
а добротата, тя е тежко бреме.

Да си щастлив, че днес живееш,
но прекалено трудно е за теб.
Смехът да те накара да се смееш,
че бил си някога човек.

Нови времена и нови хора,
машини, сгради, суета, пари
и мисли, тънещи в умора...
детство, младост, старини.