24.06.2010 г., 14:28

Реалността

765 1 1

Нови времена и нови хора,
машини, сгради, суета, пари.
Различен свят, забравена природа
и сив от фабриките дим.

Да спреш за миг да се огледаш,
но не остава време за това.
За всяко нещо загуба-победа,
безкраен кръговрат в борба.

Бетон, стомана и пластмаса,
железни пеперуди и цветя.
И нощем сън за два-три часа,
а утре изморени две лица.

Да пееш, щом ти стане тъжно,
но няма смисъл от това.
Мълчанието на душата е присъщо,
самотни, страдащи сърца.

Презрение, лицемерие, омраза
и няма място за любовен трепет,
и всяка дума се доказва,
а добротата, тя е тежко бреме.

Да си щастлив, че днес живееш,
но прекалено трудно е за теб.
Смехът да те накара да се смееш,
че бил си някога човек.

Нови времена и нови хора,
машини, сгради, суета, пари
и мисли, тънещи в умора...
детство, младост, старини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тръгнете към провинцията.Ще се оправите!Или просто профучете с някой джип двамата..

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...