Убили биха някои за този шанс да ги прегледат,
подредят по ръст, поръсят със похвали.
Навярно съм неблагодарна, щом се вглеждам днес
зад думите - дали са същите, от мен избрани.
Събирала съм ги, в пазвата си ги затоплях
като измръзнали ръчички на дете, играло във снега.
Разказваха ми всичко - как е горе,
какво е да си в долната земя или в безкрайното небе.
Дори отвъд, до тънката червена линия
опъваха до крайност тетивата, с риск да я прекрача,
без обратен път. Не ги упреквам, нито им се сърдя,
възторгът е по-плътен от страха. ...