Убили биха някои за този шанс да ги прегледат,

подредят по ръст, поръсят със похвали.

Навярно съм неблагодарна, щом се вглеждам днес

зад думите - дали са същите, от мен избрани.

Събирала съм ги, в пазвата си ги затоплях

като измръзнали ръчички на дете, играло във снега.

Разказваха ми всичко - как е горе,

какво е да си в долната земя или в безкрайното небе.

Дори отвъд, до тънката червена линия

опъваха до крайност тетивата, с риск да я прекрача,

без обратен път. Не ги упреквам, нито им се сърдя,

възторгът е по-плътен от страха.

Убили биха някои - подобна чест е привилегия,

достойна за особи и височества. Аз се оттеглям,

не величествено, боса в покоите им неизбродни.

Сама на себе си палач и пръв поклонник.