23 mar 2021, 9:13

Рецензия за поетичната ми книга

803 0 0

Убили биха някои за този шанс да ги прегледат,

подредят по ръст, поръсят със похвали.

Навярно съм неблагодарна, щом се вглеждам днес

зад думите - дали са същите, от мен избрани.

Събирала съм ги, в пазвата си ги затоплях

като измръзнали ръчички на дете, играло във снега.

Разказваха ми всичко - как е горе,

какво е да си в долната земя или в безкрайното небе.

Дори отвъд, до тънката червена линия

опъваха до крайност тетивата, с риск да я прекрача,

без обратен път. Не ги упреквам, нито им се сърдя,

възторгът е по-плътен от страха.

Убили биха някои - подобна чест е привилегия,

достойна за особи и височества. Аз се оттеглям,

не величествено, боса в покоите им неизбродни.

Сама на себе си палач и пръв поклонник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...